| Мили сине,
Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо. Вече не живеем
там,
където, живеехме, когато ти напусна дома ни. Баща ти прочел в някакъв
вестник, че на човек му се случват най-много неприятности и нещастни
случай
в радиус от около 30 км. от дома му, затова се преместихме на друго
място.
Няма да мога да ти изпратя адреса, защото последното селско семейство,
което е живяло тук е взело номерата на къщата с тях, за да не си сменят
адреса. Това място е наистина много хубаво. Дори има и пералня. Но не
съм
сигурна дали работи добре. Миналата седмица сложиш вътре малко дрехи,
затворих капаха и дръпнах синджира. От тогава не сме ги и виждали.
Времето тук не е лошо. Само миналата седмица валя два пъти. Първият път
за
3 дена, вторият за 4. Относно това палто, което искаш да ти изпратим,
чичо
ти Гошо каза, че ще е прекалено тежко, ако го сложим с копчетата в
колет,
затова ги отрязохме и ги сложихме в джобовете на палтото.
Оня ден Муньо си заключи ключовете за колата, вътре в колата. Много се
бяхме притеснили, защото му трябваха цели 2 часа, за да си отвори
колата...
и да ни изкара нас с баща ти от вътре.
Сестра ти роди бебенце тази сутрин. Но все още не знам какво е то и ми е
трудно да ти кажа дали си станал леля или чичо. Бебето много прилича на
брат ти.
Вуйчо ти Крум падна в един казан за ракия миналата седмица. Някакви хора
се
опитали да го издърпат от там, но той успял да отбие нападението им,
след което се удавил. После го кремирахме и той горя цели три дена. Краката
му все още тлеят.
Трима от твоите приятели паднаха от моста преди няколко дена, докато се
возели в самосвал. Мишо карал самосвала. Той успял да си отвори
прозореца и да се изплува, другите двама обаче не успели да свалят задната преграда на самосвала и се удавили.
Няма повече какво друго да ти кажа, синко. Нищо изключително и извънредно не се е случвало тук
С обич, Мама
|